Photography, Wanderlust

Paris – Spring, 2016: Notre-Dame, Arc De Triomphe, Champs-Élysées, day 2

Translation:
EnglishБългарски

След 200,000 години е време да продължа втората част на втория ни ден от първото парижко приключение. :D

Кликнете тук за Първа част. И тук за началото на втория ден.. А ако не сте гледали клипчето ми от Париж, ето линк. :)

И така… след като излязохме от Лувъра беше време да продължим със следващите точки от програмата. По пътя към следващата красота минахме първо през Сена :D а после покрай Съдебната палата. 22-p222-2-p2Ето това е и една от портите там. Бяхме се упътили към Сент Шапел (на френски е Sainte Chapelle, а в превод: Свети параклис). Готическа църква, намираща се на остров Ил дьо ла Сите( където е и Нотър Дам).

Въртяхме се сигурно 10мин пред входа на това църковно чудо. Не за друго, ами оказва се, че входа на Съдебната палата и входа към църквата е един и същ. Тоест първо трябва да минеш през детектора, през който минават всички, насочили се и към съда, и чак след това да се отправиш към църквата.

Плюса на тази лудост беше, че църквата беше почти празна. Минуса – имаше тежко въоръжени чичковци навсякъде.

Сент Чапел е поредното място, в което влизате безплатно ако сте до 25г. На първия етаж няма нищо интересно.. а и е забранено да се снима, но след като се качите по едни вити стълби до втория се разкрива ето тази гледка.

Спокойно е. Магическо бих казала. Има столове, на които може да седнете и да се насладите на вълшебните цветове около вас. А по това време на годината беше дори и студено. :D чудно просто.

23-p2

След като успяхме да си направим снимките дойде ред и на великия Нотър Дам. И онзи шок, колко огромен е всъщност. Нито една снимка не може да ви покаже колко величествено изглежда на живо.

24-p2 В него се влиза безплатно от всички. Само ни провериха чантите. Аз даже влязох 2 пъти в рамките на 30мин и нищо не ми казаха. На самите кули към него вече има билети. Мисля, че пак беше безплатно с лична карта, или поне с намаление.. Не успяхме да стигнем до там, имаше опашки, бавно се придвижваха, още 1000стъпала нагоре.. туу мъч.

Вътре обаче си е прекрасно. Поредната приказка тук. Има и достатъчно места за сядане ако случайно се изморите от молитвите. :D25-p2

Идеята след това беше да отидем до Пантеона, тъй като е наблизо. Но краката ме боляха толкова много вече, че дори не ми се мърдаше. А ако не си на кеф и в рая да отидеш няма да го оцениш. Та малко разочаровани се прибрахме в хотела. Най-прекрасната почивка в живота ми.

По-късно се отправихме към Триумфалната арка за да снимаме залеза. Всичко беше пресметнато. :D Освен опашката. Която беше безумно дълга. Почваше от средата на подлеза под арката, от където се купуват билети и продължаваше нагоре до самия вход, където се чакаше за да преминеш през детектора.

В началото на самата опашка даже сложиха табела, че от там до горе се чака 1 час. Откачих. Трябваше да чакаме и на двете опашки – първо на тази за билетите, тъй като макар и с безплатен вход трябваше да покажем личните си карти за да ни дадат билет. После трябваше да чакаме за детектора. А след това да изкачим 284 стъпала нагоре. Без да изпуснем залеза, който беше почнал.

Честно да ви кажа си нямам идея как успяхме. Имах чувството, че тия стълби сме ги изкачили на бегом за максимум 5минути.. каква болка, какви 5лв – залеза изпускаме!! :D

28-p2

Но пък гледката си заслужаваше всичките мъки на 100%.

Processed with VSCOcam with 4 preset Processed with VSCOcam with se3 preset

След тези големи емоции се поуспокоихме и ни остана само да се пошляем по нощните парижки улици. Случайно стигнахме до виенското колело, което се вижда и от арката. И тъй като се живее веднъж, се качихме на него. Един от най-добрите избори в живота ми.

32-p2

Гледката е невероятна, а късмета който имахме беше абсурден. Кой да ти каже, че на всеки кръгъл час вечер Айфеловата започва да блещука цялата. А да го видиш за 1ви път без да го очакваш от такова място е вълшебно!

33-p2 34-p2 После ни остана само една задача – Ладурее. Просто не можех да си представя да отида в Париж и да не опитам тези прословути макарони.

А и се намираше на Шанз-Елизе и някак нямаше как да не се разходим и по този булевард.

През деня не знам дали е впечатляващ изобщо, но вечер е изключително приятно.

Таа за сладките – имаше такъв огромен избор, че ми се искаше да остана да спя там. :D A продавачите бяха изключително мили, въпреки че купихме 1/10 от нещата, които останалите клиенти награбваха. 35-p2 36-p2 37-p2 Помолихме да ни изберат 6 макарона по техен вкус. Като за първи опит. И честно казано тия пари бих ги давала всеки ден за този невероятен вкус. До момента никъде в България не съм намирала нищо и на половина подобно на тях. Направо ти се топят в устата и въпреки захарта в количество, достатъчно за диабет във всяка една от ореховките, не остава изобщо онзи натрапчив сладникав вкус. Минаха месеци от тогава, а пак ми потекоха лигите сякаш е било преди малко. :D

 

Беше наистина прекрасен ден, въпреки негативните емоции. Но някак без тях не е същото. Не оценяваш хубавото чак толкова. :)

На следващия ден ни чакаше Версай и Айфеловата кула.. място, за което се бях настроила за разочарование.

Повече във следващия пост. :)

Previous Post Next Post

You Might Also Like

No Comments

Leave a Reply