Photography, Wanderlust

Spring Adventure 2015: Rome

Translation:
EnglishБългарски

Повече кадри и по-реалистичните им версии може да видите в Инстаграм(по-надълбоко във feed-а.. ;D или на хаштагове #wanderlustingmillita и #adventurewithmaggy).
Уточнение: всички снимки са правени с Canon IXUS 240HS или HTC One mini

Знаете ли онова усещане за “вкъщи” когато стъпите на ново място, сякаш всичките ви вътрешности крещят с пълно гърло, че част от душата ти ще остане тук.. или просто винаги е била. Така се почувствах в Рим. Единственото което знаех за града беше, че има колизеум. Не си направих труда изобщо да се подготвя, да прочета нещо, да се образовам малко.. нищо. И може би точно тази липса на каквито и да е очаквания отново ми помогна да допусна още едно кътче на света близко до себе си.

IMAG5730Пътувахме от Барселона до Рим с круизен кораб. Бях още по-зле от преди. Имах чувството, че ще умра без лекарства.. в Барселона явно въпреки многобройните аптеки не продават абсолютно нищо качествено без рецепта. Пробутаха ни прахчета с парацетамол, които имаха вкус на кола и на 2 тона боя, изглеждаха като кола и 2 тона боя, а синия цвят тук там на разтвора изобщо не изглеждаше обещаващо. Да не говорим, че дори нямаше инструкции за употреба. Капките за нос, които ми дадоха.. единствения избор за 10 евро за бога! бяха на растителна основа и с тях можеше да се диша само докато си ги пръскаш в носа… та един от най-важните научени уроци – ВЗИМАЙ СИ ЛЕКАРСТВА! Така… та въпреки якия кораб и дискотеките в него аз, уираща, си легнах рано рано с едничкия късмет да нямам грам морска болест и с минуса, че бях си купила дименхидринат.. на вятъра. :D

IMG_1196

IMG_1189
Но оставяйки негативната част настрана, нямаше такова освобождаващо усещане.. да виждаш как се намираш по средата на нищото и да се чувстваш не в капана в който всъщност си.. а някак.. свободен.
IMG_1188
Нощната глледка към пристанището беше незабравима, а снимките могат да пресъздадат само абсурдно малка част от магията й.
IMG_1211

Сутринта започна към обяд, и честно казано още помня вкуса на сандвичите, които с Маги бяхме си направили за изпът и колко прекрасно ми се отразиха след тежката вечер.

На тази снимка доста очеизвадно си личи окаяното ми състояние, подпухналите очи и малкото надежда, останала в погледа ми. :D

 

 

 

 

 

Очакваше ни Палуба парти, понеже партитата до този момент не бяха достатъчни. :D Времето беше доста приятно, като изключим вятъра, който сякаш се опитваше да ни издуха извън коража и от който се възползвах за няколко снимки. :D

Самото парти беше уникално.. като за начало алкохолът на палубата беше забранен.. всъщност на самия кораб беше, но явно служителите изобщо не забелязаха как всеки втори отлепяше етикета от бутилките сангрия или преливаше твърдия си алкохол в шипета от сок точно преди да се качи.. :D Та, да.. на палубата беше забранен.. освен ако не си го купиш от баровете там.. логика.. естествено. Затова явно броят на хората, пиещи “сокчета”, донесени от личния им багаж, беше значителен. След толкова пиене последните няколко дни малко почивка.. :D
За мое най-гфолямо щастие успяхме да видим чааст от залеза преди да стигнем до Италия. Знаете колко обичам залези.. а сега си прердставете този на живо. Очите ми щяха да изтекат.. без дори да знам, че ще ми трябват с двойна сила за това, което ме очакваше по-късно.

Пренощувахме в хотелче край Рим и на следващата сутрин се отправихме към заветната цел.

IMAG5743

IMAG5740Автобусът ни спря точно пред Ватикана, и след малка разправия с полицията бяхме готови да се порадваме на факта, че папата беше някъде там, отсреща, изнасящ своята празнична реч.  От там нататък.. като изключим ужасната, абсурдна горещина, всичко за мен беше без думи. Бях си вкъщи. IMG_1230

Не можех да спра да щракам и да се въртя като муха без глава. Това тук долу е мостът на св. Ангел. Името му произлиза от 10те статуи на ангели на него, както и от това, че води до архитектурния паметник сант Анджело.

IMG_1226

А този долу са го кръстили Умберто.

IMG_1225

IMG_1245

IMG_1248

IMG_1263След известно обикаляне стигнахме до площад Навона. Интересното за него е, че е посторен на мястото на древноримски стадион. Невероятно красиво място е. Ако можете да игнорирате тоновете туристи, щъкащи навсякъде. Както и търговците които ти се набутват в ръцете за да ти продадат нещо.  На него се намират няколко архитектурни забележителности –  Фонтанът на четирите реки(Fontana dei Quattro Fiumi), разположен в средата на площада,Фонтанът на Нептун, намиращ се в северната част на площата и Фонтанът на Мавъра в южната му част. Тук е и църквата Света Агнеса и дори посолството на Бразлилия.

 

IMG_1265

От там се отправихме към Пантеона( в превод – всички богове). И, о боже, колко много хора имаше, просто не е истина. Явно безплатния вход си казва думата. Сградата е построена като храм на деветте божества на седемте планети от официалната религия в Древния Рим. На два пъти е напълно унищожаван от пожари и изграждан наново. В съвременния си вид е от 126 година. Сградата е била християнски храм от 7. век. Той е най-добре запазената от всички древни римски сгради. Използван е като храм през цялата му история.

В една от капелите на Пантеона се намират гробовете на последните италиански крале: Виктор Емануил II, жена му кралица Маргарита и синът му Умберто I(оня от моста).

IMG_1269

IMG_1274Една от най-интересните забележителности в него е тази дупка на тавана. Наречена “окото”, през нея влиза светлина и е направена толкова магически добре, че според градска легенда през нея не влиза и капка дъжд, дори при проливни валежи. Истината е, че явно архитектът е бил достатъчно гениален за да я направи под ъгъл(който се усеща когато снимаш точно под нея) и магия всъщност няма. :( Оказва се също, че целия пантеон, благодарение на Окото, се превръща в слънчев часовник, като до колкото разбрах, това се усеща главно на равноденствията, защото древните римляни смятали, че като ги подчертава точно тогава(равноденствията), пантеонът издига молещите се в него императори до царството на боговете.

 

 

 

 

IMG_1280

IMG_1283

След това продължихме да се наслаждаваме на адската жега по улиците на Рим с едничката цел да се порадваме на този толкова различен от нашия свят.

IMG_1297 IMG_1307 IMG_1309IMG_1316Най-често минавахме край тази внушителна сграда – Националният паметник на Виктор Емануил II тъй като явно тигелите през площад Венеция ни бяха редовни. :D Построен е в чест на първия крал на обединена Италия. В основата му се помещава музей като към паметника има и панорамен асансьор, позволяващ гледка към целия град. За жалост бяхме токова скапани, че лично аз дори нямах сили да си потърся тоалетна като всички останали, катерещи се по тези напечени от слънцето, безкрайни стълби. А и като казах стълби – охраната счита за неуважително да се сяда по стълбите и ще ви изхвърлят като мръсни котки ако се опитате да отморите краката си на това място по този начин. :D

IMG_1325IMG_1333

Напът към Колизеума минахме покрай Римския форум, или по-скоро останките от него, Това е бил центъра на древен Рим, средище на търговията, религията, проституцията, съдебната система, тн. Честно казано не му обърнах вниманието, което заслужаваше, сякаш подсъзнателно си оставях цели за следващото посещение. :D

И за да не става безкраен поста – останалото в следващия. :)

 

 

Previous Post Next Post

You Might Also Like

No Comments

Leave a Reply