Photography, Wanderlust

Spring Adventure 2015: Venice, pt.2

Translation:
EnglishБългарски

Venice: Част 1 може да намерите тук.
Повече кадри и по-реалистичните им версии може да видите в Инстаграм(по-надълбоко във feed-а.. ;D или на хаштагове #wanderlustingmillita и #adventurewithmaggy).
Уточнение: всички снимки са правени с Canon IXUS 240HS или HTC One mini

Та, очевидно, във Венеция си падат по часовници по сградите си. Това тук е църквата Сан Джакомо ди Риалто(малко имена има там, малко).

Venice

И, разбира се, любимия ми мост.. Някъде тук започна манията ми по мостове.. и май така и не приключи от тогава. :)

Venice

Venice

Едно от местата. които (както споменах) исках да посетя беше Венецианската кампанила – камбанарията на площад Сан Марко. Това може би бяха най-добре изхарчените ми 8евро в този град. Гледката, която се разкрива от такава височина те оставя без дъх.

Докато си щраках като невидяла, чух позната българска реч, която нареждаше всички, които вместо да се наслаждават на гледката, седят и снимат. Бих се засегнала ако насладата, която усещах не идваше през обектива на фотоапарата ми. Истината е, че бяха напълно прави. Ако се осатвиш на течението лесно може да не забележиш малките детайли от този прекрасен град, които правят цялата картина завършена. Стоях там, доволно наснимала се, и сякаш се губех и във времето и в пространството на детайлите, които те заливат ако им дадеш възможност. Мислехме, че сме обиколили доста от Венеция.. докато не видяхме отгоре колко необятна е всъщност.

Venice
Venice
Venice
Venice

Следващите кадри са момент на скука. И на абсурдна жега. И жажда.. и умора. И.. да.

Venice

Venice

Venice

Kакто споменах за манията ми по мостове.. тук следва една част от тях, т.е тези снимки които ставаха за показване. :) Не знам защо ме очароваха чак толкова много.. и какво точно намирах в тях за да ме привличат като магнити към себе си. Може би най-вече там се усеща онази романтика, която търсех във Венеция, онова вълшебно чувство, което си представях като усещане за града.. знам ли.. може би няма значение. Важното е, че ако нищо друго не ви хареса, винаги може да опитате да видите красотата в 450те моста. :)

Venice

Мостът на въздишките от другата страна

Venice

Venice

Venice

А тук, горе, някак твърде много ми напомни на морските сергии в България.. явно не сме чак толкова назад все пак. ;D

Venice

Иии църквата св. Мойсей…
Venice

Venice

Не знам дали обърнах достатъчно внимание на вълшебните гондоли. Мисълта “да се качим ли на някоя?” мина някак твърде бързо през ума ми и не се задържа.. красиви са, да. И преживяването сигурно е невероятно. Но някак винаги съм била повече “За” търсене на усещания, отколкото правене на селфита.. което щеше да е единстената причина в случая. Може би просто си чакам залеза под Мостът на въздишките.. кой знае. :))

Venice

Venice

Venice

Горния кадър представлява една от спирките на градския транспорт. Сякаш си в приказка. :)

Venice
А тук позираме с една палма. И без това прекалих с мостовете.. :D

Като цяло тази, по-централна част, до която стигнахме без да знаем точно на къде вървим, се усещаше по-нормална.. по-съвременна и жива. Изключвайки лъскавите магазини, връзващи се перфектно с готическата архитектура, разбира се.

Още там някъде започнах да се чудя как ли изглеждат по-обикновените части на града.. онези, които не се включват в туровете, за които рядко се говори.. как ли изглежда истинската Венеция.. и както си мислех, че няма какво повече да видя, така осъзнах, че ми трябва поне седмица за да разбера къде съм всъщност.

 

Venice
Venice
Venice

Тръгнахме си по залез слънце. Което беше изключително тъжно за някой като мен, който би дал всичко за да снима залез във Венеция. Но поне това, което успях да заснема някак ме компенсира до известна степен. :)

Venice

След половин нощ буря и дъжд не ни остана друго освен да се насладим на подгизналите плажове в Лидо ди Йезоло.

Venice

Venice

Venice

Venice

Venice

Беше красиво. Въпреки, че не успяхме да използваме плажовете по предназначение.

А Венеция, ах, Венеция.. не беше и капка от това, което си представях. И не, няма да кажа, че беше повече.. някак.. беше по-различно. По-земно, по-комерсиализирано. Със сигурност не бих отказала да се връщам там отново и отново.. красота като тази не губи чара си независимо колко дълго я гледаш. :)

Venice

Следваща спирка – Верона.

Previous Post Next Post

You Might Also Like

No Comments

Leave a Reply