Няма по-красив живот от този, който сам си направиш. Сам си сътвориш. сам си нарисуваш и изживееш. Защото ежедневията ни са пълни с възможности, а обич дебне от всеки ъгъл.
И няма по-хубаво чувство от това да се намериш след като цял живот си бил изгубен. И да прощаваш, прощаваш, прощаваш.. и да ОБИЧАШ. И да си истински. И да знаеш, че никой не може да те определи, защото ти отдавна си всичко онова, от което имаш нужда за да постигнеш всичко, което някога си искал и ще искаш. Но да нямаш нужда от искане вече… да нямаш нужди. Да си всичко. Защото си всичко. Винаги си бил и винаги ще бъдеш.. дори да не го осъзнаваш.
И тези, които казват, че трябва да се бориш – лъжат. Борбата е една долна илюзия, заслепяваща изобилието. Изобилието от добро, от обич, от усмивки, от състрадание… навсякъде е. В нас е. Друго не ни трябва. Освен да даваме… и без това ни е в излишък.
.. да не бяхме такива егоисти… да знаехме какво всъщност значи “щастие”..
Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо.
Аз направих своя избор.
1 Comment | January 20, 2012 at 09:14pm | Filed under: Uncategorized
