IMG_0013
Health & Fitness

Girly Talk: Първа среща с менструална чашка

Warning: ако тази тема Ви идва в повече сега е момента да пропуснете поста, тъй като смятам да бъда максимално изчерпателна.

Предистория:
За първи път чух за това чудо от youtube. Случайно бях попаднала на една веган девойка със склоннсти към опазване на околната среда. Стори ми се отвратително и крайно неприятно. След време попаднах пък на страшни истории, свързани с този тип чашки и вече не издържах и потърсих малко повече инфо.
IMG_9999
Идеята на самата чашка е да се поставя във вагината, подобно на тампон, но без неговите минуси. “Сменя” се(в случая изпразва) по-рядко от него или превръзка и прави живота по-лесен.
IMG_0034
Първата чашка, която разгледах беше DivaCup. Защо дива един господ знае.. но пък рекламата й беше доста убедителна и заинтригуваща. 2 неща запалиха лшбопитството ми още повече – многократната употреба и по-голямата свобода, която дава. Цената й обаче беше умопомрачаваща за моите скромни доходи, та реших да потърся из родните сайтове нещо по-поносимо. От опит глава не боли все пак.. най-много малко да се разпоря.. ;D tmi, знам.

Притесняваха ме няколко неща обаче…
– първо: дали ще успея да я вкарам.
– второ: дали няма риск от инфекции..
– и най-вече: как ще я изкарам пълна накрая?!

Първото притеснение беше успокоено от факта, че явно са изключително меки и дори могат да се ползват от девствени момичета(не питайте.. идея си нямам как). За второто колкото и да четох положителни мнения, пак още ме съмнява.. третото притеснение реших да го прежаля.. все пак бебета излизат от там. Ако не ми хареса винаги мога да се върна към тампонените и превръзкови корени.

Ииии така. Реших се. Окончателно. И почнах да ровя. Надеждите ми, че все в някой магазин се продава тази джаджа бяха убити още на втората страница от търсенето в гугъл. А тъй като трябваше да ми дойде след няколко дни я исках веднага. За жалост явно още живеем в пещери.. та трябваше да си поръчам нещо от интернет. Избрах най-евтиния вариант, който намерих – чашката MeLuna. Плюс при нея беше и голямото разнообразие, което предлагат.
IMG_0013
Софт, класик и спортен вариант… софт е за по чувствителни девойки(но с по-голяма вероятност да пропуска и цапа), класик е малко по-твърд вариант, спортния вече е още по-твърд за по-голяма сигурност.

Отделно си имат и размер на самата чашка и за разлика от останалите, които предлагат само малка(за нераждали) и голяма(за раждали и такива с по-тежък цикъл), тук имаше цели 4 размера… S, M, L, XL. Разликата е в милилитрите им. И тъй като правенето на избори е едно от най-любимите ми занимания… *сарказъм*.. отделих няколко часа в youtube и клипчета за да реша какво ще се прежаля да набутам в себе си.

За повече инфо за конкретната чашка – в сайта им. :)

Избрах класик, М, и такава с накрайник пръстен, тъй като ми се стори добър вариант ако имам проблеми с ваденето.
Подготовка:
Първото,което трябваше да направя с нея беше дезинфекция.(която трябва да си се прави и след всеки цикъл.. примерно). Вариантите ми бяха 2:

– Да я преваря(за 5-10мин)
– Да я изплакна с оцет(9 части вода към 1 част оцет). Добър дезинфектант, когато нямаме особено време.

Може също да се мине и със спирт, но след него и оцета е задължително да се изплакне хубаво с вода. Варенето си остава най-добрия избор, разбира се.

Нямах време, та използвах оцетния метод.

Ето и подробен дневник на преживяването… За незаинтересованите по-долу има списък с плюсовете и минусите за мен.

Ден 1
Вече бях в цикъл(2ри ден) та може би това помогна доста до някаква степен – с поставянето нямах никакъв проблем. Използвах сгъването, което съм показала на снимката долу, че другите опции ми се виждаха твърде големи да минат безболезнено. С разгъването вътре също нямаше проблем. Малко дискомфорт в началото, но е подобно на тампоните. Наместваш го и всичко пасва. След това изобщо не усещах, че е там. Само знаех и малко ме беше напрегнало. Сядах, ставах за проба, всичко беше ок.
IMG_0012
IMG_0033
Напрежението продължи през по-голямата част от деня, но го отдавам на психическата нагласа.

Ваденето после обаче беше по-неприятен момент тъй като ме беше страх да стисна повече чашката(което явно е нужно).. А цялата да излезе не е никак лесно. Но като за първи път ми отне около 5мин всичко. Бях с нея около 9ч без никакъв проблем(казват, че е ок максимум до 12ч). Никакво изтичане, а се оказва че картинката с превръзките е по-ужасяваща гледката тук.

В крайно изчанчени пози се усеща лек дискомфорт… Но нека не се правя и на безсмъртна в тия моменти от месеца.

Ден 2.
Ваденето сутринта беше мъка най-вече защото адски много ми се спеше. В следващите 2-3ч го имаше същия дискомфорт. След това обаче изчезна и сякаш нямах абсолютно нищо в себе си. И бонуса да не го мислиш изобщо през целия ден е безумно приятен.
Също разбрах, че методът за отваряне(разгъване) на чашката след поставяне, който споделят на повечето места – да я завъртиш леко, не върши работа при мен. По-лесно ми беше да натисна ръба, който се получава(на снимката горе след сгъването) и тя сама си се отваря без проблем.

Ден 3.
Определено ваденето е най-тегавата част. Всичко останало свикна и усещането на свобода си е прекрасно. Номерът при него е да се отлепи някоя от стените на чашката от вагината за да се наруши вакумът, който се е образувал. След това е лесно да се сгъне и извади. Въпреки, че ако си имате по-тежък цикъл процедурата ще е леко мазало.
Но пък с времето се свиква.. на 3тия ден вече бях започнала да си изграждам някаква схема. ;D

Едно от притесненията, които изникнаха в последствие беше как ще мине ваденето в последния ден от цикъла ми, когато средата не е толкова лубрикирана, както през активните дни. Оказа се, че няма проблем и даже ми съкрати последните няколко дни от цикъла с цял ден. И всичко беше доста по-чисто от нормалното.  Което си е огромен плюс.

Ето и крайния ми извод във формата на положителни и отрицателни страни.
IMG_0023
Плюсове:
– От 2 до 3 сменяния на 24ч(за мен лично.. цикълът ми не е от тежките вече.)
– Без протрито дупе от превръзки 😊
– Без усещането за напоен тампон
– Без цапане
– Не се усеща изобщо
– Добро за околната среда
– Ако се съхранява добре може да се ползва 5-10г, което го прави абсурдно евтино.

Минуси:
– Избива си парите след около 6м(в моя случай)
– Трудно махане, по-бавно става от превръзка
– Дали има риск от инфекции още ме съмнява

Ако имате въпроси или мнения ще се радвам да ги споделите тук или на лично – email, Instagram, където е удобно. 🙂

Processed with VSCOcam with k2 preset
Photography, Uncategorized, Wanderlust

Bulgaria is awesome: Vrana Palace, 14.02.2016

Знаете ли онези моменти, в които си мсилиш, че си ходил навсякъде из близкте околности и точно, когато най-много ти се излиза изнкива нещо ново и прекрасно? Не? Не знам.. Може да е от късмета на несвъртащия го на едно място. 😄

Та Врана.. Кой да предположи, че близко до лудналата София може да има такова приказно и спокойно място. Изпълнено със зеленина дори през това време на годината и пейки навсякъде, помагащи пълноценната наслада в парка.

Дворецът, ползван от царското семейство, създаден от цар Фердинанд, е отворен за посещения от 2013. Цели 3г съм живяла в пещера. Цената на нормален билет за входа е 5лв, но някак имам чувството, че платихме по-малко.. Може би заради сезона. 

Мястото е голямо и много приятно за разходка през някоя събота или неделя. Има доста неща, които могат да се видят и благодарение на насочващите табели няма как да се изгубиш.

 width=Впечатление ми направи особено една от тях, на която пишеше “кучешко гробище”, до което обаче не стигнахме.

Сградата на самия дворец е приказна. И така ми се искаше да може да се влиза, да успее човек да се потопи напълно в тази абсурдна за софийската лудница идилия, но няма пълно щастие. 😄

Минусът в случая беше зимата. Но късметът пак се обади и имаше достатъчно слънце да не се усети февруарския студ чак толкова. И въпреки, че нямам търпение да го посетя и през лятото, това беше един прекрасен(за мен първи) св. Валентин. 😄

20160128-IMG_9766
Photography, Wanderlust

Bulgaria is awesome: pLOVEdiv, 28.01.2016

Не бях ходила в Пловдив през съзнателния си живот нито веднъж. Срам и позор. Но, честно казано, и нямах желание.. беше от онези места, за които чуваш красиви думи, но някак искаш да си останат само това. Скуката обаче си казва думата, а спонтанните пешения са ми любими.

Основан от траките, разположен в Тракийската низина, построен на седем хълма(вече 6 тепета), Пловдив е най-старият продължително населен град в Европа. (малко образователно инфо)

Разбира се, първо посетихме амфитеатъра, построен от император Траян.. и веднага ме лъхна онова усещане за Рим.. Красиво е, но някак през зимата изобщо не ми се влизаше. Отстрани на входа пък има една баба, която се опитва да пробута доста ловко магнитите си на всеки срещнат. И урочасва. Внимавайте.20160128-IMG_9748Има нещо прекрасно във възможността да се чувстваш турист в собствената си страна. А нашата е пълна с толкова много красота, която безумно лесно подминаваме, всеки ден, вглъбени в измислените си проблеми. 20160128-IMG_9751Тук няма да споменавам колко много се въртяхме, докато намерим всички места, които трябваше да бъдат видяни. 😀

Античния стадион на Филипопол беше едно от тях.

Стария град пък е толкова вълшебен, че не е истина. И честно казано ми беше изключително приятно да се лутаме по тези тесни, калдаръмени улички.. като изключим мъката по леда и колко стръмни са всъщност. 😀20160128-IMG_9764Хисар Капия беше едно от местата, заради които отидох в Пловдив. Съществувала още от Римско време като тогава е била източната порта на града. Днес там се намира и сградата на Етнографския музей(която все още чака да бъде посетена от мен.)

И, разбира се, по закона на всеобщата гадост точно като се бях нагласила за снимки и душевно удоволствие трябваше груби господа с колите си да паркират пред мен, докато снимам.. story of my life. 20160128-IMG_9766Pic or it didn’t happen, right? 😀 Ако не си направиш селфи не се счита.

За залеза избрахме гребната база. И въпреки, че водата си беше чист лед и не се очертаваше нищо безумно красиво, май все пак се получи. :) 20160128-IMG_9813

20160128-IMG_9845

20160128-IMG_9894

20160128-IMG_9902

20160128-IMG_9916Та като за последно решихме да видим и гледката от Небет тепе. И определено си заслужаваше.пловдив
пловдив

Онзи ден пак минахме през Пловдив.. беше топло, красиво.. миришеше на липи до толкова, че ароматът им влизаше директно в дробовете ми. Бяхме за малко, отново по залез.. беше магично. :) И някак усещам, че ще няма да  ми е за последно.

Ходили ли сте там, ми кажете? И ако да – кое е любимото ви място? :)

20160114-IMG_0180
Photography, Wanderlust

Bulgaria is awesome: Tsari Mali Grad, 14.01.2016

За да затвърдя липсата на каквито и да е тайм мениджмънт скилове в себе си ето един пост за разходка, случила се Януари тази година.

Крепостта се намира край село Белчин(близо до Самоков). Възстановена.. Или поне част от нея.. Лъсната.. Чудна атракция. Зимата не й е сесон, но какво по-хубаво от липса на навалици за мен.. :)

Радват ме исторически места, за които някой се е погрижил. Ухаят на надежда.

20160114-IMG_0141 Не бих казала, че пътят е супер лесен до там.. Но поне има табели. 20160114-IMG_1233 От тук започва нещо като еко пътека до самата крепост. Единствения път нагоре през този сезон. Има и лифт, който тогава не работеше. 20160114-IMG_1239
Входът е платен. 4лв редовна цена. Но има намаления за студенти, ученици, пенсионери(2лв). Работното време беше различно в зависимост от сезона.

20160114-IMG_1240 20160114-IMG_126920160114-IMG_128120160114-IMG_1295  В самата крепост има музеи с различни експонати. Не всичко беше отворено за жалост. Но и това, което видях беше достатъчно интересно. :)20160114-IMG_1287 20160114-IMG_1286
20160114-IMG_1296
20160114-IMG_130120160114-IMG_1311 20160114-IMG_0180

20160114-IMG_1235 Атракциите през лятото със сигурност са доста по-интересни. Най-малкото липсват тракащите зъби. До колкото знам на топло пресъздават добре различни занаяти и моменти от историческото време, като те пренасят в една средновековна приказка. Тоест парите си заслужават напълно. 😄

20160114-IMG_0190 20160114-IMG_0195 20160114-IMG_1346В този пост разчитам главно на снимките. 😄 нямам приказки за разказване, но със сигурност бих отишла и през лятото там. Едно голямо разбообразие си е от еднаквото ни ежедневие. :)

IMG_1350
Photography, Wanderlust

Spring Adventure 2015: Rome & Florence

Повече кадри и по-реалистичните им версии може да видите в Инстаграм(по-надълбоко във feed-а.. ;D или на хаштагове #wanderlustingmillita и #adventurewithmaggy).
Уточнение: всички снимки са правени с Canon IXUS 240HS или HTC One mini

И една година по-късно май наистина е време за последния пост от поредицата. :)

Не посетих Колизеумът. Срам и позор. Но някак сметнах, че час чакане на опашки и още час вътре могат да се използват по-ползотворно. Като селфита пред него, например. 😀 Красив е. Колкото и порутен да е..  Интересен факт относно това е, че след като Колизеумът бил така докоснат от земетресения, някои от падналите парчета са използвани за построяването на базиликата Свети Петър.

IMG_1339

А това тук долу е триумфалната арка на Константин. Последно построена от общо 3те арки в тази местност и направена от останки на по-стари паметници и сгради.. каква пестеливост. 😀
IMG_1348
IMG_1350
IMG_1358

Иии после по пътя обратно покрай Римския форум…
IMAG5776

Към Капитолийските музеи.. тук, от ляво някъде се намира Капитолийската вълчица. Бронзова фигура на вълчица, която кърми Ромул и Рем, митичните основатели на рим, и чиято история е стотици пъти по-голяма от нея. 😀 Седиш на мястото, където се предполага, че е.. въртиш се като муха без глава, и накрая шок и ужас тя пред теб, но толкова мъничка, че не я забелязваш. 😀 Затова и не съм включила снимка.
IMAG5785
IMAG5793А това тук е опит за контакти с местните.. 😀
IMAG5797
IMAG5803Чудех се много дали да показвам трагичния момент на фонтана Ди Треви.. Какъв късмет трябва да имаш, че да посетиш Рим точно, когато изглежда по този тъжен начин? И защо изобщо да си правиш труда да хвърляш монети, като самия му вид предвещава, че със сигурност ще се върнеш.. поне за да го видиш завършен. 😀 Навсякъде имаше табели да не се хвърлят монети в пресушения фонтан, ами само в една определена локва до него.. но явно туристите, минаващи от там са предимно неграмотни, та всичко около строителите беше обсипано с пари. 😀
IMAG5825

След това се отправихме към Испанските стълби и за мое щастие се оказа, че сме попаднали точно в момента, когато са обсипани с цветя. Построени за да свързват испанското посолство с цжърквата отгоре, не успяха да ме привлекат да ги изкача след толкова много разкарване. 😀 И, о боже, колко много туристи имаше там..
IMAG5845IMAG5851

Фонтана пред тях пък се нарича “Грозната лодка”.. въпреки, че ако питате мен, не виждам нищо грозно в него.
IMAG5858

Та сега.. въпрос от особена важност – какво правиш в Рим, когато имаш свободно време за всичко.. но те мързи да дишаш? Отиваш в парка, разбира се. 😀
IMAG5863
IMAG5864Не знам точно как стигнахме до там и как после не се изгубихме, но явно хубавите неща ни следваха едно след друго. :)

Беше изключително приятно и спокойно. Чистичко, спретнато, перфектно място за разпускане и малко лигави селфита.
IMAG5873
IMAG5890IMG_1376
Идва време да се активизираме и да тръгнем на някъде, и ей така, случайно, ни казват, че по-надолу в парка има тераска, от която се открива доста красива гледка.. не знам как я намерихме, честно. Там ми беше като джунгла. 😀 но в момента, в който разбрах за нея и усетих аромата на залеза, аритмията ми превзе сърдечния мускул. А най-лошото беше, че всичките ми снимачни устройства бяха с падащи батерии. IMG_1377

 Та, стигнахме.. и сърчицето ми спря за следващите 10-15мин. Знаете колко много обичам залези, а това беше един от най-красивите в живота ми. Снимките не могат да пресъздадът и 1/10 от онази картина, която се откри пред нас. И това беше единствения момент, в който съжалих, че не съм взела DSLR. 😀
IMG_1379
IMG_1384
IMG_1385
IMG_1386
Площадът отдолу се нарича Свети Петър.. и беше безумно красив, окъпан в последните слънчеви лъчи..

IMAG5928
Та това беше моят първи Рим. Всичко след него просто нямаше как да  ми направи впечатление. :)

20150507-IMAG5952На връщане към България се отбихме и във Флоренция. Не знам заради умората или нещо друго(като факта, че ми се ходеше абсурдно много до тоалетна, а в денонощния МкДоналдс затвориха всичките си налични, освен една.. за 2тона човека..), но някак не я усетих.
20150507-IMAG5956
20150507-IMG_1387
20150507-IMG_1388
20150507-IMG_1391
20150507-IMG_1392
20150507-IMG_1396
20150507-IMG_1401
Наравих тази снимка с идеята, че е последна за това приключение.  Вече бях готова за още и още.. а някак си мислех, че нищо няма да може да се сравни с всички тези емоции.. Каква заблуда. Нямах си и на идея колко различен ще е живота ми след година. И ето ме тук, завършваща този пост, с още няколко, чакащи ме да бъдат написани, и с багаж, който с нетърпение ще наредя много скоро. :)